„Лельо, всички ходят в големите европейски столици, всички пишат за тях, така че, нека да отидем в Рига.“ Това беше отговора, който получих от Ети на въпроса, дали приемаме поканата на Стефи, да прекараме пролетната ваканция там. Оставихме Рим за друга ваканция и събрахме дебелите дрехи за Рига.
Рига ни посрещна, както очаквахме, със сняг и ниски температури и дом ухаещ на зюмбюли и лалетата. Да гостуваш на приятели – най-добрия начин да опознаеш един град и да прекараш ваканцията си. Кацаме и се прибираме. Летището е на 20 минути от града, малко и спретнато, и не подсказва за големината на града, нито за голямата река Давос и красивите мостове.
Започваме нетрадиционно, но като за ценители, с Централния пазар – може би защото направихме най-добрата дегустация на сланинка, или заради чистотата си, това място ни грабна. Разположен в големи халета, до стария град, пазара впечатлява с размери, подреденост, разнообразие на продукти и учтиви продавачи. Като в класически руски филм, има богатство от заквасена сметана, масло, риби, пушени деликатеси, прясно изпечен хляб, ядки, и зад всеки щанд – топло облечена продавачка се усмихва и пита „ А вам що?“. Избираш си, дегустираш и купуваш или благодариш и продължаваш. Очите ще ви се напълнят от цветовете на прясната сьомга, червения нар, зеленото на зеленчуците. Ароматите също събуждат всички сетива на гурме специалиста, и тук препоръчваме да хапнете рибка в класическия, сгушен между два склада малък рибен ресторант “silkites un dillites”. Приготвя се на момента и е прекрасна. От тук и пазаруваме част от подаръците си: кехлибарени гривнички, сланинка, черен хляб, бонбони и т.н.
След богатството на пазара, се насочваме към уличките на Стария град на Рига. Подгответе се за една дълга разходка, оставете се да се изгубите из уличките, и се насладете на архитектурата. Старият град е построен в стил на немската архитектура. Високи къщи, оцветени в различни цветове, всякакви прозорчета и малки кули, характеризират града. От време на време вдигайте глава за да видите ветропоказателите по покривите – там са петлетата – знака на Рига, както и котките. Отделете си 2-3 часа за разходка, а ако искате си изберете някои от многото музеи, за да се потопите в историята и културата. Когато почивката започне да става неизбежна, препоръчваме едно малко романтично кафене, заслужва си да го откриете.
Може би така следваше да започнем, а може би тук му е времето да си отделите един ден или поне половин за Юрмала. Един от най-известните от близкото минало съветски курорти, където се провеждат музикални фестивали, и днес е едно от любимите места на всички жители на Рига и гости. Може да се качите на влакчетата – от Рига са на всеки час и спират в курорта, би трябвало да отнеме около 30 минути да се стигне до там. Слизаш в центъра на курорта и се пренасяш в едно тихо и безбрежно място. Архитектурата на къщите е много красива, цветна, с дърворезба и дворчета. Някои къщи са като от приказките, заставаш и чакаш от вътре да излязат я Маша и Мечока, я някои друг герой. След алеите с къщите, има оставена една линия с гора и започва морето. Плажната ивица е широка, просторна и изключително дълга. Поради спецификата на Рижския залив, който е много „скътан“ , морето е много плитко, много продължително време – влизаш, влизаш и то все ти е „ до колене“ ! Тук разходките са и през зимата, когато близо до брега замръзва, и през лятото.
Красотата на Балтийско море, безгрижието му, носи така търсеното спокойствие. И само това да видите от Латвия, ще успеете да усетете духа и красотата. А ако сте решили да останете още малко време ще ви разкажа за още две места, които са забележителни.
Кемерски Национален Парк – очарованието на блатата. Не са много местата, където може да се види такава природна красота. Разположени на 40 – 50 минути от Рига с кола, това е прекрасно място за разходка, предлагащо картини, които не сме свикнали да виждаме. Блатата са много голяма местност, като по много естествен начин е изградена пътека, позволяваща ни да се разходим из тях. В рамките на 2 часа, освен разходка, виждаш една друга еко система – малки дървета, езерца или големи локви, мъхове във всички цветове. За любителите на фотографията, възможността да запечатат изгрева или залеза в мъглите или в дъжда е от онези моменти „на фокус“. Вземете със себе си един термос с чай или кафе, както и една чанта със сандвичи, за да си направите малък пикник на някое от многото мостчета или на дървената кула, където като се качите на върха и виждате цялата местност.
И разбира се че, няма как да не разкажа за един замък, още повече когато замъкът си заслужава. Ще съм напълно честна, че бях леко скептична за замък в Латвия, някак си не си представях такива. Това беше до момента, в който посетихме замъка Рундале. И той се оказа на около час от Рига с кола. Когато спряхме на паркинга, нищо не подсказваше за малкото бижу което щяхме да видим. Построен в традиционния стил, наподобяващ мини версия на Шонбрюм, за мен се оказа много по-уютен и докосващ. Замъкът е наскоро реставриран, и някои от залите са открити, а други още се реставрират. Впечатляващо е преклонението пред богаството от растения, в залите, преди да се влезе, има описани и разяснени голямо разнообразие от цветните обитатели. Може би поради слънчевия ден в който го посетихме, залите сякаш бяха окъпани от светлина. Освен красивите експозиции разказващи за обитателите му и за техния живот, замъкът има прекрасна градина. Тя също е мини копие на тази на замъка Шонбрюм или на градините на Версай, и говори за грижите и любовта, с които се поддържа в тези доста по-сурови условия на Севера. Когато огладнеете, може да хапнете в приятния ресторант на замъка и да се почувствате като част от аристократичното семейство. Аз лично си тръгнах впечатлена.
Рига предлага повече – ще спомена за новата Национална Библиотека, която посетихме един от дъждовните дни. Зарадвахме се, че ако искаме, може да я разгледаме с гид, но следва да се обадим една седмица предварително. Националната художествена галерия, оставихме за следващия път, но също беше небелязана като красиво място. И се качете на Sky Bar-a, в центъра на града за да видите прекрасната панорама.
Отдайте се и на гурме туризъм. Опитайте от местните риби, сладоледи, десертите, заквасената сметана – тя се консумира с всичко: палачинки с извара, кюфтенца и всичко останало. Общувайте с хората, които са изключително любезни и мили, бавно и внимателно ти помагат на пътя или те обслужат в магазина. Изберете си кехлибарено бижу – тук е мястото, да си отнесете малко от страната със себе си. Подгответе са за дъждовно и ветровито време, и бъдете готови да променяте дневната си програма според времето навън.
Тук ще си починете. Ще се докоснете до друга култура и ще се обогатите. И дано да успеете да вземете със себе си и да задържите това усещане за живота – да му се наслаждаваме бавно и да забавим темпото.
Латвия – Best Enjoed Slowly.
Цани Април 2018
