В средата на месец юли, едно индийско момиче, заедно с австрийски си съпруг и нежната шест годишна дъщеря, дойдоха да заснемат фотосесия в България – една мечта, която моята приятелка, много искаше да реализира. Започна голяма подготовка – творческа и логистична.

Чухме много „не“-та, но ги оставихме настрана и срещнахме хора, който ни подкрепиха. Това е магията на мечтите, че като ги последваш и тръгнеш по пътя им, срещаш правилните хора, попадаш на правилните места. Намерихме техника, прекрасен фотограф – познаващ красивите места на България, мникени, който да се включат, домакини при които да пренощуваме и двама любопитни тийнейджъри, които да помагат. Натоварихме се на колата в София с неясен план, страхове и хиляди „ако“ и заминахме за Бургас. След кратка почивка продължихме към Синеморец. Неясно какво ще правим, ще дойде ли екипа от Варна, кои места ще изберем се натоварихме в колата, в името на една мечта – една жена да направи фотосесия в България. „Защото Цане, имате прекрасна страна!“, ми казваше през последните няколко месеца тя.

Имахме ентусиазъм и имахме мечта. И почнахме да разглеждаме местата по крайбрежието, за да намерим нашето място. Стигахме до някои плаж, излизахме от колата, слисани от красотата на морето и заваляваше. Първият дъжд, дойде неочаквано и бързо, бягахме и стигнахме мокри, мокри до колата. С писъци смях и много вода по нас, скочихме в нея и продължихме напред. Не знаех на къде карахме – „Карай по брега, Цане“, казваха ми всички. И тогава видях една табела „Wake up Beach“ и просто завих. Стигнахме до прекрасния бряг, където жълто-кафявите високи треви, зелените гори, черните скали, светло синьото небе и тъмното море, сякаш ни дадоха криле. Всички тичаха в захлас и повторяха „Много е красиво! Много е красиво!“. Беше свобода. Беше мечта. Беше щастието да прекрачиш страха, защото знаехме, че тази мечта ще я сбъднем. И заваля отново.

Сбъднахме я на другия ден с прекрасните момичета от екипа, с красивия плаж на Синеморец, с отдадената любов и подкрепата на един мъж, искащ да види съпругата си вдъхновена, а тя с огън в очите и енрегия на ловец, търсеше най-добрия ъгъл и визия. И някъде там, където Велека се влива в морето, където скалите посрещат вълните, единият от моите тийнейджъри, леко започна да се влюбва в едно момиче. Беше толкова открит и ентусиазиран, да носи вода, да подава ръка, да купува напитки и държи чадъри, че не знаех това същото момче, което стана от леглото към обяд ли беше? И тогава това момче започна своите истории и мечти…, но те са историята на друг разказ и тепърва ще се сбъдват. Беше весело. Беше истинско.Беше вълшебно. И заваля. Заваля изведнъж. Заваля силно. Събра ни под чадърите, размаза гримовете и едва опазихме скъпата фотографска техниката.

И там мокри до кости, уплашени и весели, разбрахме какво щастие е да останеш само по мечти. Да оставиш дъжда и вдъхновение да изкъпят всички „Не“-та и страхове.