Ароматна гозба, топла баница и…. още нещо
Вкусът. Пренасяне във времето. При любимите места. С любимите хора. Храната, израз на искренна обич, даваща, обгрижваща.
Ще стана сутринта, с моето градско спокойствие на човек, който ще си препече филийка или ще си купи една баничка, ще мина покрай кухнята и неотменно ще видя Баба на печката или на мивката. В този час, във фурната вече се пече тава вита баница. Тя е станала, както винаги около 6 часа, премела, пресяла брашното и завъртяла една тава баница със сирене. Ароматът се разнася из къщата и рязко огладнявам. Баба ще се усмихне и ще каже, че след малко вади тавата и закуската е готова. Вкусна е тази баница, събрала в себе опита на предшествениците за това как се меси, как се точи, как се влага любовта в най-важното храната за рода. Късаш топлите парчета, хапвате, говорите и денят започна.
Ще седнем да изпием по едно кафе и между всички разговори, ще дойде един от най-важните въпроси – „Какво ще готвим днес ?“ Усмихвам се, заслушвам се в краткия дебат дали да е картофена яхнийка, гювеч, пилешка супа, руло, кисело зеле с ребърца или пък печени бутчета. Бързо се решава, в зависимост от хората у дома, продуктите и времето с което разполагаме (в моя корпоративен свят би било решение базирано на клиентските очаквания, ресурсната осигуреност и срок ) и плана е направен.
Баба ще стане и ще почне да подготвя продуктите. Винаги когато може продуктите ще са от градината – пресни и свежи, набрани точно преди да се изпозват. Ще почне да реже на ситно лука, морковчетата, магданоза, скилидка чесън. Ще измие внимателно месото, ще го прегледа критично дали е почистено и ще го овкуси според манджата. Ако е яхнийка, ще сложи очуканата тенджърка на котлона и ще посвети следващия час на най-важното да приготви храната за семейството.
Всички продукти се слагат по определен ред, уставен от годините, ще бърка, ще внивама да не загори, ще сложи любимите подправки и ще го остави да къкри. Обичам да гледам старанието и вниманието с което се приготвя храната, което ми отне години да разбера и да оценя.
В света ми, в който разбирането и предпочитанията са да работя, за да изкарвам пари за храна, се оказва, че човека, който работи наистина за храната е тази жена, която с вниманието и любовта си наистина посвещава енергията си на храната.
Изкривени ли са ценностите и как всъщност работим за да осигурим храната си? Един въпрос, все по-важен днес, когато изкарването на пари, замени, изхранването.
