Събудих се сутринта от църковната камбана, която биеше за неделната служба. Станах и реших да отида. Предната вечер, като се разхождахме из селото, спряхме да се порадваме на красивата и добре поддържана сграда на Църквата. Зарадвах се тихичко, че е поддържана и дворът не е изоставен, каквито бяха повечето дворове в това иначе китно селце, както и в много други села по пътя към Мезек. Казах си, че ако сутринта чуя камбаната да бие, ще дойда на служба. От няколко месеца се канех да отида на неделна служба. Много близки хора ми казаха, че  е хубаво, но аз не можех да почувствам къде и кога да го направя, а съм се научила вече, че с бързане не става, а трябва да ти дойде отвътре, да го почувстваш…

Станах бързо, поздравих първите ранобудници, очакващи ароматното си  кафе да стане готово и се измъкнах с думите, че отивам на бърза разходка… Църквата беше точно на 5 минути. Реших да не бързам, да разгледам къщите, дворовете цветята…. Последната година се научих да не тъжа за изоставенити къщи и буренясали дворове, а да си представям какъв живот са имали хората, чиито имена прочитах по избелелите листа на вратите, как са се радвали и мечтали, как са се смяли и радвали. Научих се  да си мисля за новите хора, които ще живеят… кои са и кога ще  дойдат. Ще дойдат, земята ще ги повика, спокойствието, уюта…

Стигнах много бързо до църквата. На вратата пише,  че е от края на 19 век, веднъж опожарявана от турците, после пак построена “Св. Атанасий”. Влязох в предверието и с изненада чух църковна музика и четене на служба. Зарадвах се. Зная, че ако има служба в Църквата, има и хора, селото не е пусто. Отворих вратата. Една малка фигура със забрадка четеше книгите. Едва стигаше до книгите. Четеше нежно и развълнувано. Обърна се, спря да чете и тръгна към мен.

– Здравей, чадо, свещи да ти дам?

–  Аз ще поседна, после ще запаля свещ.

– А, добре тогава, аз ще чета.

И отиде отново пред иконите и продължи да чете. Седнах на стола до другата възрастна жена, единствен посететил в църквата, и се заслушах в четенето, музиката. “ Отдека си, чедо?” Топлите очи на жената до мен, ме гледаха с внимание. “ От София” ,” А , арно, арно, Чедо. А, с кой си си тук ?“ „С приятели, … “ Арно, чедо , арно. Хубаво си направило, като си станало и си дошло на църквата. “ Старите очи ме изгледаха топло, хвана ми ръката и поговорихме…. тихо, докато другата баба пееше… Поговорихме за плетенето на чорапи, за селото, за работата, за семейството, самотата, срещите… “ Запали си свещи, Чедо, да горят докато си тук” . Другата жена спря да чете, даде ми свещи и продължи службата, като ми разказваше и показваше какви книги се четат…. Свърши и седна при нас да си поговорим за попа, който не бил идвал от Великден, за това как печката я палят само като има хора, иначе защо да гори дървата, за това как миналата година паднал сняг и едва разкопали, да дойде владиката на Атанасов ден.

Слушах и гледах тези жени.. Колко ми се радвахе и колко щастливи бяха, благодрани за това, че съм отишла…. Поседях с тях, помолихме се, благодирахме, почетохме мъртвите, и си тръгнах…

В нашата къща за гости, закуската беше готова, разказах на моите приятели… двама повдигнаха темата дали  има право жени да четат службите, трети охули настоящата църковна управа…. А аз само си мислех за силата на тези две стари жени, крехки, добри, поддържащи огъня и вярата.

И така с много истинска вяра…. тази дето хем е църковна, и хем си идва от по-нашенски…. и след кратка дискусия дали пеша или с кола, отидохме на разходката до гробницата на старите Траки отпреди  няколко хилиляди години преди Христа…. и до Византийската крепост.

Спрях се и прочетох за Богинята майка – Кибела, за която се разкаваше, чух историята за спора, дали това е гробница на тракийски воин, погребан с двете му жени… или пък олтар на Богинята майка, където жриците са правили своите ритуали….

Развълнувах се и се зарадвах отново на богаството и магията на нашите земи…и щастливо си тръгнах към София… Знаех, че онази тиха и непретенциозна сила на жената ще я има… без значение как ще се нарича и колко видима и ясна ще я тя.

Цани, Октомври 2017