Онези тихи нощи когато светът е притихнал и уютът се е сгушил пред камината, ние стигнахме в Говедарци. Оставихме светлините на големия град, бързащите да се приберат по софийските булеварди и с всеки минат завой, се приближавахме. Ще минем всички завои, и по правата отсечка ще видим гордите планини на Рила. Величественна гледка.  Ще затаим дъх за малко и после ще забързаме, защото вече стигнахме.

Не идваме тук за първи път…. вярваме че е един от поредните такива. Не идваме тук сами…. знаем че сме при приятели. Идваме, за да си вземем въздух от града, да видим планината… и да си спомним… Да си спомним за звездите… А звездите са ярки, близки. И тук вече сме си ние самите.