Някъде в средата на горещото лятото, когато юли вече се е изнизъл, а август точно се е усмихнал, баба ще каже, че е време да точим юфка.  Любимата българска паста – юфката. Точи се по време на най-горещите дни, за да има време и да може да се изсушат корите на слънцето. Освен, че трябва да са най-горещите дни, трябва да не духа вятър, за да не се замърси с пръхоляк докато съхне на двора. Следващото условие е да няма много хора, които да обикалят из двора, за да може целият плочник да се застели с чаршафите на които да съхнат корите.

И така предният ден ще подготвим продуктите. За една доза са необходими  1 литър мляко, 30 яйца, 1 кг.грис, сол и башно колкото поеме т.е 5-6 кг. ! Хубаво е всички продукти и млякото и яйцата да са домашни. Та баба ще ги поръча няколко дни предварително, и ще ги вземем вечерта, за да са пресни.

Сутринта ще станем, ще закусим, ще пием кафе. После баба ще ми даде голяма престилка, кърпа за косата и сме готови да започнем.  Вадя големия, бял, метален леген, ситото, точилките и една тава. Първо ще пресеем брашното. Пресяването е важно – така брашното става леко и пухкаво и винаги за всичко което баба прави, брашното се пресява. После правим кладенче, чупим яйцата, добавяме свареното изстинало мляко, сол и грис и започва да се меси. Меся цялото количество и Баба ще каже “ Меси чисто! Обирай хубаво стените на легена, сякаш въобще не си месила. И ръцете да са ти чисти.“ Някъде там докато меся, баба ще ми разкаже за това как са правили хляб в село, като в неделя са замесвали за цялата седмица десетина хляба. Когато тестото се омеси добре, ще го разделим на две или три топчета и ще продължим да ги месим отделно. Когато го замесим, ще ги оставим да си почиват завити с кърпа, намокрена с вода (за да не хвани коричка).

До тук добре. Сега вече идва същинската част – точенето. Късаме малка топчица, замесваме я пак и после почваме да точим. Тази история с точенето не мога да я разкажа. Само мога да добавя, че всеки път като почна да точа и тръгна да се отказвам, баба ще ми разкаже история за нейната приятелка, която решила да се учи да точи. Та тази приятелна на баба, замесила тесто, взела кофата и почнала точи. Тя точи, то се къса и го хвърля в кофата,докато се научила да точи. Е аз нямам толкова кураж и материал, който да прахосвам и за това точа колкото мога, около 1/3 от кората или максимум половината и давам на баба да я довърши.

За точенете най-важно са ръцете. Да въртиш точилката с цели длани, леко, леко да натискаш от вътре, навън. Почвам, спирам и си напомням, че никой не се е родил научен..

След 2 часа, става много горещо, умаряме се и слава богу повечето е разточено. Всяка кора се разстила да съхне на двора,върху постлани чаршафи и така до последната топчица тесто.  След което грохнали сядаме да си починем и гледаме корите как се напукват и изсъхват… и някак страно, храната се случва пред нас. Обичам този момент на удовлетворение и радост. Изслушала съм много истории за това как Баба се е започнала с Дядо, как нейните Баба и Дядо са се пресилили, как са жънали, как са се учили да работят. Точим, говорим и се пренасяме в един различен свят, светът на нашите корени. А аромата на зукумите се носи нежно из двора.

По-късно следобеда, ще съберем натрушените вече кори. Баба ще почне лека полека да ги опича във фурната, ще ги сипи в големите домашо тъкани торби и ще ги дигне за зимата. На другия ден сутринта задължително ще сварим от новата „реколта“, ще се зарадваме,  че пак сме успели да разточим….защото  юфката е любимата закуска на правнуците, внуците и децата на баба, сварена, кавардисана с олилце и червен пипер и със сирене.

И зимната закуска е готова, събрала лятото и любовта.

Цани, 13 Февруари 2018