Латвия

Живеем в Латвия вече три години. Малкият ни син Борис бе едва на месец, когато кацнахме със самолета от Виена, въоръжени с два куфара, две малки деца и котка.

Готови да се впуснем в приключение със студени зими, тъмни дни и език, който не говорим – скоро открихме, че северът не е това, което е бил. Поне имахме топла къща, кутии с неразопаковани вещи, които да ме държат във форма през следващите няколко месеца, ако бебето не се погрижи за това и мото на държавата, в която бяхме попаднали “Latvia best enjoyed slowly”(“Латвия – наслаждавайте й се най-добре без да бързате”) – по-добре описваща живота тук фраза нямаше как да намерят!

Добре, че идвахме от Австрия, където вече бяха успяли да забавят усещането ми за време и пространство с раждането на първия ни син Симеон. Но това е цяла една друга тема. Латвийците просто отказват да бързат по какъвто и да е повод и като прекараш известно време тук – почваш да разбираш защо.

Страната се гордее с природата си (също както България), но моето скромно мнение е, че така прокламираните четири сезона всъщност са два. По българските стандарти тук има пролет и есен – защото природата започва да се събужда в началото на месец май, а лятото изобщо не бих нарекла горещо – затова пък какви дълги залези когато привечер вятърът утихне като с магическа пръчица, а слънцето отказва да се прибере в своя дом на запад и се прокрадва все по на север сякаш надявайки се, че като го прави достатъчно бавно никой няма да забележи.

Да, но за някой като мен, за който посоките на света са ясни и се определят като погледнеш от къде изгрява и от къде залязва слънцето – подобни своеволия не могат да убегнат. Та лятото пада една игра на криеница – слънчо се смее, че ни е измамил, а ние на свой ред се крием зад тежки пердета и щори, защото той се връща след няколко часа и настоява да ставаме – облещен пред прозореца.

В България слънцето е разумно – изгрява, радва ни се, и ни оставя да спим. Тук си мисля, че са пратили някой негов малък брат.

Не се шегувам – сякаш през зимата се сърди на всички и изобщо не иска да стане от постелята си. Спи с дни и го няма, както мечките, таралежите. За съжаление къртиците не спят. Аз в живота си не съм виждала толкова много и толкова упорити същества като латвийските къртици. Даже се чудя дали не са някакъв специален вид, който да тренира под земята с цел спестяване от агро-технически мероприятия. Кой знае – остатък от тайна руска разработка от времето на соц-а, но няма кого да попитам. Караш си колата и виждаш поля с къртичини – войната с тях е загубена преди да е започнала! Чудя се как не пропада човек докато се разхожда над всичко това – истинска мистерия на къртостроителството…    

И понеже отново се отнесох – да се върна на сезоните – за ваша изненада в Латвия зима няма. Съжалявам, че ви разочаровах – аз също вече четвърта година се надявам да бъда затисната от сняг поне до средата на вратата и да трябва да живеем с това, което имаме вкъщи през следващата една седмица, но няма сняг. Даже тази година наблюдавам странен феномен, в който тревата ни дори отказва да изсъхне – седи си зелена – ей така на пук на студа. Защото ако говорим за студено – студеничко си става тук – основно заради влагата и вятъра, които са ужасна комбинация, ако си падаш по разходки край морето.

Вчера по радиото един гостуващ младеж от зоопарка обясняваше как понеже зимата е топла и бреговете на балтийско море не замръзват тюлените са принудени да раждат малките си по бреговете на островите по на север в Естония, но понеже така мястото е ограничено (иначе просто се разпростираш на образувалия се лед и го обявяваш за свой дом), а сега като няма лед – има жилищна криза и се стига до борби между женските и някои малки просто попадат във водата и биват изхвърляни от теченията до латвийския бряг – често пъти с наранявания и изтощени. Но хората тук са жалостиви и им помагат. Все пак предупредиха, че е добре да извикат професионалисти от службата за помощ на диви животни вместо сами да опитват да ги спасят.

И докато пиша как зима няма – ето че навън се разхвърчаха снежинки… и това ако не е ирония на съдбата!

Щастлива нова 2018 година и нека си пожелаем сняг!

Стефи, Януари 2018