Тишината, спокойствието и още нещо…

Питали ли сте се къде намираме спокойствие?

В тишината, сред природата, загледани в горящия огън, край водата – все неща дълбоко запечатани в съзнанието ни от поколения човеци преди нас.

Случвало ли ви се е просто да се отпуснете в морето и да се оставите да ви отнесе – ей така, в безтегловност, затворили очи и уши. И изведнъж цялата глъчка от крещящите на плажа е някъде далече. Там си само ти и ударите на сърцето, безмилостно отброяващо ритъма, който му задаваме – маршируващо от първата минута в утробата до последния ни дъх.

Толкова рядко го чуваме – сред забързаните дни и галопиращите мисли, грижите за някой друг, колите, автобусите, самолетите, срещите, вечерите, усмивките и разочаровнията…ДОКОСВАНЕТО….ПОЧАКАЙ – ето го – тупти, по силно от обикновено, прескача и напомня за себе си.

Забравили какво е да го слушаме… там, в прозорчето светлина – сякаш времето придобива друго измерение – секундите се протягат, минутите се превръщат в часове. Както в началото, или в края – вече не си спомняш, но и няма значение, защото го чувстваш с цялата си душа.

У дома – мястото, където си обграден от любов – безгранична, безрезервна, окриляваща.

Нима не е удивително колко малко ни е необходимо и колко много време ни отнема да го разберем!

Чуйте сърцето си, послушайте дъха си и тръгнете по пътя, който ни води там.

Стефи, Февруари 2018